"Минавайки"
* * *
Днес е погребението в Монако на моя шеф великия импресарио на най-известните оркестри и диригенти в света. Той беше единствен и необикновен в живота, както и в смърт¬та, и макaр, че умираше по един път седмично, успя все пак да ни изненада с нелепата си смърт.
На погребението присъстват осем души само служителите на артистичната му агенция Феникс от Монако. Той нямаше ни приятели, ни семейство, а родителите му бяха починали. Тялото на любимия му Демис, беше транспортирано от неговото семейство в Гърция, за да бъде погребано в родината си.
Г-жа Дювал, административната директорка, беше донесла един букет с бели хризантеми.
Бели хризантеми и Кири от Мисата в Си на Бах, в никакъв случай Погребалния марш на Менделсон звучи в главата ми драматичния му глас, повтарящ неизменно тази фраза по време на многобройните сцени на умиране, които инсценираше редовно в бюрото.
Бах? чувам шепот който обгръща като полъх на вятър погребалния кортеж, следван от вълна на повдигане и спускане на рамене и една болезнена конфузия, като че ли се опасявахме, че той ще стане от ковчега си, за да ни мъмри.
Никой не се беше сетил за Бах.
Собствената му артистична агенция, която в продължение на 25 години беше организирала стотици концерти и многобройни оперни и балетни продукции в цяла Европа и Латинска Америка, не успя да организира безупречно едно обикновено погребение в гробището на Монако, на 10 км от офиса. Даже и фуга на Бах не го придружаваше в раздяла му от света.
Човекът, за когото музиката представляваше всичко в живота, се сбогуваше от света в пълна тишина. Само полъха на вятъра, заплетен в клоните на дърветата, свистеше някакъв тъжен напев..
Небето беше надвиснало тежко и сиво като олово. Никой не плачеше, но всички бяхме погълнати от мисли тежки като небето над нас.
Хвърлям шепа пръст върху ковчега, наблюдавайки как мрачната бездна на гроба го поглъща бавно.
Раждаш се от праха и прах ставаш! слушам монотонния глас на свещеника, който чете последната молитва.
Раждаш се от праха и прах ставаш! отеква в мислите ми изразът на последното унижение на този, който искаше да покори съдбата и да има пълен контрол над живота и обстоятелствата с помощта на метафизически и окултни сили.
Но живота, упорит и неустоим, продължаваше и след него, както ще продължи и след всички нас, които сме събрани покрай гроба му.
Защото единствения начин да победим смъртта
е да оставим следа след себе си,
следа чрез делото си,
следа в усмивката на дете,
която прилича на нашата
и чрез която докосваме вечността.
* * *
Всичко започна преди три години в Монако. Бях кандидатствала за работа в една артистична агенция в Монте-Карло, която търсеше полиглот, владеещ руски език, за работа по организацията на концерти на класическа музика.
След автомобилното произшествие в Австрия, в което загубих годеника си и детето, с което бях бременна, исках да променя коренно живота си.
Напуснах всичко моята туристическа агенция във Виена, приятелите ми, апартамента ми и се настаних в Ница, в малкия апартамент, който имах.
Исках да забравя всичко и да започна нов живот.
В течение на месеци бях потънала във вцепенение, от което само красотата на природата и слънцето успяваха да ме измъкнат.
Разхождах се пеша до Променад дез Онгле, сядах на един стол пред хотел Меридиен и наблюдавах с часове морето и слънцето, или се разхождах по крайбрежните пътеки на Ка Фера, Антиб или Ка дАй, с празна глава и очи, пълни с красота.
Излегната в тревата, наблюдавах с часове мравките, суетящи се около зърна по-голeми от самите тях, заривах поглед в безкрая на небесната синева, вслушвах се в жуженето на насекомите, унасях се в монотонната песен на щурците, слушах как оркестърът на природата пее химна на живота.
Природата беше толкова съвършена в красотата си, толкова всемогъща, че на нейния фон моята житейска драма изглеждаше по-незначителна и тежеше по-малко на плещите ми.
Красотата, толкова непотребна и толкова основна, ме спаси.
След известно време успях да забравя себе си, да избърша спомените си и да живея обикновено, в хармония с природата.
Запознах се с един мъж, който ми допадна и чиято ненадейна любов ме измъкна от вцепенението и ме върна към живота.
Животът неукротим и неустоим, поемаше своя ритъм.
